Wah-Wah inductance DIY

                         
       Схемата на този ефект е известна много отдавна  

  и има много публикации които в които се прави анализ на схемата - Тук  , но трябва да разполагаме с бобина с индуктивност 500mH. Това е елементът който трудно ще намерим в магазина. Нейното качество е решаващо за правилната работа на ефекта и някои хора смятат че тази малка бобина има дори "магически" свойства. Тези "магически" свойства се постигат със внимателен подбор на индуктивността  и нейният Q-фактор. 

        В първите ефекти Wah-Wah са се ползвали индуктивности навити на тороидална сърцевина. В сегашно време трудно се намират като резервна част и са доста скъпи.

    В момента почти всички производители използват чашковидни феритни сърцевини - те са евтини като компоненти, лесно се навиват и са стабилни във времето.

      Относно звука с тези два типа индуктивности няма единно мнение. Но много ентусиасти купуват "магическите" индуктивности "Fasel" и подменят с тях оригиналните. До колко това е оправдано не мога да преценя.

      Моята цел беше изработването на индуктивност за възстановяването на един стар " Уа-Уа" педал и за целта взех индуктивности от различни видове:

       Това са малък трансформатор от стар джобен радиоприемник, стар импулсен трансформатор със желязна сърцевина, импулсен трансформатор със феритна сърцевина, феритни чашки и феритен пръстен, на които трябва да навия толкова навивки , че индуктивността да бъде около 550mH.      

      Първо взех импулсният трансформатор със феритна сърцевина на когото намотките при последователно свързване имаха индуктивност 587mH . 

   Запоих този трансформатор на платката и изпробвах схемата , но звука не беше добър! Звучеше вяло и плитко, нямаше характерния резонанс! На пръв поглед индуктивността е достатъчна, но явно вида на сърцевината, въздушната междина между двете половинки, броя на навивките и сечението на проводника съществено влияят на звука. Тъй като трансформатора беше пропит с лак не се реших да го разглобявам и го изоставих.

     Някои любители препоръчват трансформатор от джобен радиоприемник. Обикновено в старите джобни радиоприемници има два малки трансформатора. Понякога единият от тях е по-малък и точно той ни е необходим. С помощта на уред за измерване на индуктивност избираме кои изводи на трансформатора да ползваме. Всички стойности от 450mH до 550mH ни вършат работа! Аз имах такъв трансформатор със индуктивност 431mH и 128 ома съпротивление на една от намотките.

С цел да се направи сравнение навих намотка и на още един подобен трансформатор с малко по-големи размери.

   На  него навих  проводник 0,1mm , докато се получи индуктивност 556 mH и съпротивление 148 ома. Изпробвах  тези два трансформатора и звука беше точно този който трябва да бъде! Разликата между тях беше че при по-малката индуктивност резонансът бе отместен в посока на високите честоти. Предимства - лесно навиване и добър звук. Но съкрушителен недостатък -  голяма чувствителност към електромагнитното поле на близко разположени мрежовите трансформатори. И ако у дома може да се намери място където педалът и китарният усилвател да са далеч един от друг, то на репетиционната площадка или на сцената, където са разположени няколко усилвателя,  използването ще е направо невъзможно. Опитах да намаля влиянието на магнитното поле като затворих трансформатора в екран от желязна ламарина. Наистина мрежовият фон спадна значително, но след включване на овърдрайв след Уа-Уа педала отново мрежовият фон стана непоносим. Явно индуктивности със желязна сърцевина въпреки добрият звук и резонанс не могат да се използват за този ефект.

       Следващата индуктивност реших да бъде навита на чашковидна феритна сърцевина - позната като топфкерн . Намотката е навита на малка макара и е затворена от двете чашки, като по този начин те екранират намотката и не позволяват въздействието на външни магнитни полета. Навих на макарата меден емайлиран проводник 0.1mm 1100 навивки и се получи индуктивност 564mH при съпротивление на намотката 187 ома.

                                        

 

   Следващата индуктивност е феритен пръстен с размери 10/16/4,5 mm. - тоест по технологията по която са изработени индуктивностите "Fasel". Нямам данни за размерите на оригиналните индуктивности, но съдейки по снимките, размерите на моите феритни пръстени са близки до оригиналните.

 Навиването на голям брой навивки със тънък проводник на малък феритен пръстен е голямо предизвикателство. За целта се изработва совалка, на нея се навива жица и след това с промушване на совалката през отвора на пръстена се навиват навивките. Аз избрах по-лесният начин - предварително счупих феритния пръстен на две части, но и това не е лесна работа. За целта на мястото където трябва да се направи счупването изпилих със ситна пиличка плитки канавки и със лек удар разделих феритния пръстен на две равни половинки.

 Изпиляването на канавка на мястото на счупване е много важно защото ако не се направи, то пръстенът се счупва с неправилна форма. 

   Следващата част от работата е да се навият равен брой навивки от меден емайлиран проводник 0,1mm , така че да получим 550mH. Наложи се няколко пъти да се навиват докато се уточни броят на навивките и окончателният брой остана по 500 навивки на всяка половинка от феритният пръстен.                     След  залепването на двете части, се получи индуктивност 563 mH при съпротивление 42 ома. 

                                           

     И накрая идва време за сравнение! Да кажем така: чашковидната сърцевина дава плавен резонанс с 47 k паралелен резистор. А феритният пръстен даде осезаемо по-остър резонанс и то при 33 k паралелен резистор. Каква може да е причината? Според мен тя е в Q фактора - чашковидната сърцевина има 187 ома, а феритният пръстен - 42 ома. Тогава защо съвременните Уа-Уа педали са със чашковидни индуктори? Защото тяхното навиване е много по-лесно - те са евтин компонент. А тези музиканти които искат по-изразителен звук, но не могат да намерят индуктор  "Fasel", могат да потърсят човек който да им го изработи .

   За да се направи обстойно сравнение трябва да запиша семпли, но това ще направя по-късно. Надявам се че съм бил полезен на тези хора които се интересуват от "магическият" звук на Уа-Уа педалите.