Във съвременните DSRL фотоапарати скоростта при снимане със светкавица е 1/200 до 1/250 от секундата и това в повечето случаи е напълно достатъчно. Ако снимаме рок концерт или танцуващи хора в нощен клуб няма да имаме проблеми, но ако се опитаме да снимаме спукването на надут балон ще видим че скоростта с която снимаме е недостатъчна!Какво да направим? Да снимаме на режим М и по - голяма скорост? Но това не помага защото част от кадъра остава неосветена от светкавицата.
Решението е използване на специални синхронизатори за управление на малки ръчни светкавици и студийни моноблокове които позволяват да се снима със скорости на затвора до 1/8000 s .
Търсейки подходящо решение попаднах на това. Тук .Авторът Waldemar Szymanski.. е намерил доста просто но ефективно решение.
Това е една закъснителна верига реализирана със таймер ICL7555.Той изработен по MOS технология и позволява да се работи със захранващо напрежение от 3V при много ниска консумация.При натискане на спусъка на апарата на краче 2 на таймера се подава запускащ импулс .След като изтече времезакъснението, на изхода - краче 3 се получава импулс който управлява изходящия оптрон.
Друга особенност е че захранването се включва само когато включим встройството към апарата.
Времето на закъснение е различно за различните апарати
и трябва да се настройва със R5 според конкретния апарат.Схемата много ми хареса и реших да изработя такова устройство само че моята идея бе :
1. Устройството да бъде толкова малко че да може да се закрепва на топлата обувка на апарата.
2. На неговия корпус също да има топла обувка за поставяне на ръчна светкавица и друг изход със 3.5 mm жак за управление на студийни моноблокове със синхрокабел.
3. Тримерът R5 да бъде на такова място че да позволява настройка без да отваряме устройството.
Печатната платка разработих с програмата Sprint Layot 5.0 и се получи това:
Размерите на платката са 52 mm на 28 mm като на платката се намира и батерията LR2032.
Графичният оригинал прехвърлих върху фолиран стъклотекстолит 1.5mm с помощта на POSITIV20 и ецвах след това в разтвор на меден хлорид.
Следващата стъпка бе изработката на корпуса. Той трябва да е здрав, тъй като върху него ще се закрепва светкавица. За това за по - голяма здравина използвах месингова ламарина.
Ето как се разполага и печатната платката.
Отделните части запоих с калаен припой. Получи се здрав корпус със едно капаче в задния край.
Ето как стои закрепен върху моят DSRL
Ето как се закрепва и светкавица.
Това е моят вариант на това устройство, който е здрав и лек.Дава възможност да се работи както със студийни моноблок светкавици, така и с ръчни светкавици закрепени върху DSRL.
Няма коментари:
Публикуване на коментар