Този кадър демонстрира взаимното допълване на двете ми хобита-фотография и електроника.Реализирането на такъв тип снимки изисква освен осветление, фонове,ванички с вода но и синхронизиране на задействането на спусъка на апарата и пускането на падащата капка вода.За целта се продават специализирани устройства които обаче са доста скъпи...
Обаче любителите на електрониката могат да реализират и свои варианти на тези устройства Виж .Това е един тригер реализиран със микропроцесор ATtiny24.Авторът е написал програмата и изработил устройството което след задействане на входа изработва импулс на изхода със регулируемо закъснение.Ако едновременно със пускането на капка вода задействаме тригера,а изходният сигнал задейства спусъка на апарата то ние можем със промяна на закъснението да изберем кой момент от падането на капката да снимаме.Идеята ми хареса но аз реших да направя свой вариант на този тип тригер.Първото нещо което трябваше да реша беше как да се задейства тригера.На пазара се предлагат много видове светлинни бариери но повечето са със лазер.
За по-малки разстояния същият резултат може да се постигне и със инфрачервен лъч.
Идеята е един инфрачервен диод да излъчва сноп IR лъчи,а на разстояние 10 до50 см. се намира приемащ IR фотодиод който задейства един компаратор .
Ако заменим приемният диод с микрофон компаратора ще може да се задейства и със звук.Потенциометъра ни дава възможност да селектираме нивото на входният сигнал-звуков или IR.Следващата част от устройството е реле за време.То може да се реализира по много начини - напоследък е модерно да се използва микроконтролер Arduino, но според мен не е оправдано е микропроцесор с такива възможности да се използва само като реле за време.За това реших да използвам аналоговият таймер NE 555 datasheet 555.pdf .Блоковата схема се оформи така:
Излъчващ и приемащ IR диоди,компаратор със регулиране на прага на задействане,таймер със регулируемо закъснение,формировател на импулс за затвор и формировател на импулс за AE/AF.Следва проверка на схемата на макетна платка със уточняване на всички стойности на детайлите и след това схемата доби този вид:
Някои обяснения по схемата:Излъчващия и приемащия IR диод се включват чрез отделни жакове (3.5мм.) като проводниците към приемниците - фотодиод или микрофон трябва да са екранирани.Компаратора е реализиран със ОУ 741.Групата C1,R6,T1,T2,R7иC2 формира къс импулс който пуска таймер 1 и едновременно с това задейства RS тригера с CD4001.На изхода на лог.елемент2 се получава лог.1 която отпушва T7 давайки възможност да се задейства AE/AF на апарата.Времезакъснението на таймер1 се определя от R8,C3,и потенциометри P2 и P3 и когато то изтече състоянието му се обръща.C4,R9,T3,T4,R11,C5 и R12 формират къс импулс за пускането на таймер2.Неговото закъснение се определя от R13 и C6 и е около 1 секунда.Изходният сигнал на таймер2 отпушваT6 което задейства спусъка на апарата и едновремнно с това чрез D3,C8 и T5 RS тригера се връща в изходното си състояние.На изхода на лог.елемент 2 се получава лог.0 която запушва T7 и задействането на AE/AF на апарата се прекратява.След изтичането на времето на таймер2 T6 се запушва и задействането на затвора на апарата се прекратява и схемата е готова за нов цикъл на работа.За улеснение ползвах двойния таймер NE556 ,а T2,T4,T6 и T7 са така наречените "цифрови" транзистори datasheet PDTC144W и работят като едновходов логически елемент И-НЕ.Следващата стъпка е проектирането и изработването на графичният оригинал на печатната платка което направих с помощта програмата SprintLayout5.0.За изработване на платката ползвах фоторезистивен лак Positiv20, а ецването е с ферихлорид като се получи този резултат:
Следва почистване от фотолака, пробиване на отворите ,калайдисване на всички писти,запояване на детайлите и изпробване.И тук следва побирането на устройството в някакъв корпус което е по-трудната част от работата (поне за мен) тъй като с готов корпус не разполагах.Тук прибегнах до един метод който съм ползвал често за малки устройства - направа на кутия от фолиран стъклотекстолит.Оразмерих отделните парчета,припаснах ги и ги запоих, а готовата кутия облепих с PVC самозалепващо фолио и се получи това:
За да се избегнат дългите съединителни проводници платката и всички детайли са закрепени към лицевата плоча.
Няма коментари:
Публикуване на коментар