Как да си направим IR Flash Trigger

     

                   Защо ни е нужен е IR Flash Trigger?
       Когато снимаме със светкавица закрепена върху фотоапарата, управлението  и става чрез контакт в тази клема наричана  най-често " топла обувка" .
  Ако ни се налага да ползваме тази светкавица в страни от апарата за да избегнем неприятни сенки при портрети например, можем да я управляваме чрез вградената в апарата светкавица тъй като всички съвременни ръчни светкавици имат светлинен датчик и работят в режим S1 и S2 .
  Но какво се получава ако добавим още няколко моноблока ? Как ще ги управляваме още повече  ако са различни модели? Тогава се налага
да ползваме синхрокабел, радиосинхронизатор или светлинен спусък.
  Първият начин е сигурен в работата , но крайно неудобен -  трябва да  свържем фотоапарата със всички светкавици чрез синхрокабел.
 Вторият е да използваме радиосинхронизиране , но трябва да снабдим всеки студиен моноблок и ръчна светкавица с радиосихронизатор - приемник, а на фотоапарата да поставим предавател.
  Последният начин е да използваме светлинен спусък тъй като на практика всички студийни моноблокове и ръчни светкавици имат светлинен сензор за управление.Най простият начин е да използваме вградената светкавица на апарата, която със своята светлина лесно би управлявала една или повече ръчни светкавици, но повечето моноблокове нямат  синхронизиране S2 - пропускане  на предфлашването .
  Друг начин е да се ползва инфрачервен спусък. По същество това е една малка светкавица с мощност няколко джаула която има филтър който пропуска само инфрачервената светлина.

  В последните години тези устройства са изместени от радиосинхронизаторите, но опитните фотографи съветват да имаме на разположение и такова устройство. Но в момента е много трудно да се купи и за това аз реших да си го направя със наличните детайли .
             Какво трябва да представлява?
 Една  светкавица със възможно най - малките размери,захранвана с  батерии и снабдена със клема  тип "гореща обувка" за закрепване върху апарата.
             Какво е нужно за реализацията?
   Най важната част е импулсната лампа. От нейните размери ще зависи големината на устройството и затова най подходящо е да се ползва лампа от малък цифров или лентов фотоапарат. За мое щастие имах един повреден Canon A460 от който взех импулсната лампа и запалващия трансформатор. Следващата стъпка бе да се намери подходяща схема. За такива устройства захранвани с батерии най често се ползва  обратноходов преобразувател . И преди съм правил такива преобразуватели, но  този трябваше да бъде миниатюрен и да осигурява изходно напрежение 300V , затова потърсих допълнително информация тук : ик трансмитер   1дж_запускающие_вспышки.
   Първата и най - важна част от работата бе изработването на импулсния трансформатор , тъй като от него зависи добрият КПД на преобразувателя. За целта използвах малък феритен трансформатор със Ш -образна сърцевина от изгоряла енергоспестяваща лампа. След това използвах макетна платка и започнах да експериментирам.Постепенно се оформи следната схема :

 Схемата има автоматично поддържане на напрежението  и със превключване се получава 300V и 360V , което осигурява енергия приблизително 1J и 2J. За да постигна малки размери,  част от елементите са SMD , а за захранване използвам стандартна литиево-йонна батерия за GSM със капацитет 600 mAh/3.7V . След като схемата беше уточнена пристъпих към разработката на печатната платка което направих с помощата на програмата Sprint - Layout5 и това е графичния оригинал :

За изработването и ползвах  UV резистив POSITIV20.След монтажа на детайлите се получи следния вид :

И на края пристъпих към изработването на корпуса.За него използвах двойно фолиран стъклотекстолит с дибелина 1.5 mm.Отделните части споих с калаен припой.

Получи се малка , но много здрава кутия със размери 30/40/65 mm. След това изработих "горещата обувка " също от фолиран стъклотекстолит. За да предам по - добър външен вид облепих целият корпус със самозалепващо PVC фолио:

След почти една година експлоатация  мога да кажа следното:
  1.  Тази запускаща  светкавица може да управлява ръчни и стационарни светкавици на открито и в студио на разстояние до 15 метра, но най-добри резултати се получават когато светкавиците са в обсега на преките лъчи на  запускащата  светкавица.
  2.  При работа на мощност 1J , капацитетът на батерията позволява  над 200 снимки.
  3. След задействане, времето за достигане на готовност за следващата снимка е около 4-5 секунди, което в повечето случаи е напълно достатъчно за нормална работа в студиото.
    С други съм доволен от резултатите  които успях да постигна.Размерите са поне два пъти по-малки от тези на фабричните устройства и са близки до размерите на един радиосинхронизатор .